Някой те обича

Родена съм да мога да чета на хората душите като букви...

Сред маковите полета на българската поезия върви нашата Стефания, с детска душа и лъчист поглед и сътворява радостта и усмивките на всеки, който се докосне до оригиналната й поезия. Нека да поемем ръката й и да я държим крепко, защото тя ще ни заведе през планини и гори, през небета и вселени към най-слънчевия свят – светът на Любовта и Щастието.
Кирил Назъров